София 09.2009
28.9.09
Линиите на ръката
Х.Кортасар
Превод от испански: Румен Стоянов
От едно писмо, захвърлено върху масата, тръгва една линия, която тича по чамовата дъска и слиза по единия крак. Достатъчно е да погледнем добре, за да открием, че линията продължава по паркетния под, издига се по зида, влиза в една илюстрация, възпроизвеждаща картина от Буше, очертава гърба на жена, приведена на един диван, и най-после се измъква от стаята по тавана и се спуска по гръмоотводната верига до улицата. Там е трудно да бъде проследена заради движението, но ако внимаваме, ще я видим да се качва по колелото на автобуса, спрял до ъгъла и който отива в пристанището. Там слиза по найлоновия кристален чорап на най-русата пътничка, влиза във враждебната област на митниците, пълзи и лъкатуши до най-големия кей и там (но е трудно да я видим, само плъховете я следват, за да се покатерят на борда), качва се на кораба със звучни турбини, тича по дъските на първокласната палуба, преодолява с мъка големия люк и в една кабина, където тъжен мъж пие коняк и слуша сирената за тръгване, изкачва се по шева на панталона, по плетената жилетка, плъзга се до лакътя и с последно усилие се укрива в дланта на дясната ръка, която в тоя момент започва да се затваря върху дръжката на един пистолет.
Превод от испански: Румен Стоянов
От едно писмо, захвърлено върху масата, тръгва една линия, която тича по чамовата дъска и слиза по единия крак. Достатъчно е да погледнем добре, за да открием, че линията продължава по паркетния под, издига се по зида, влиза в една илюстрация, възпроизвеждаща картина от Буше, очертава гърба на жена, приведена на един диван, и най-после се измъква от стаята по тавана и се спуска по гръмоотводната верига до улицата. Там е трудно да бъде проследена заради движението, но ако внимаваме, ще я видим да се качва по колелото на автобуса, спрял до ъгъла и който отива в пристанището. Там слиза по найлоновия кристален чорап на най-русата пътничка, влиза във враждебната област на митниците, пълзи и лъкатуши до най-големия кей и там (но е трудно да я видим, само плъховете я следват, за да се покатерят на борда), качва се на кораба със звучни турбини, тича по дъските на първокласната палуба, преодолява с мъка големия люк и в една кабина, където тъжен мъж пие коняк и слуша сирената за тръгване, изкачва се по шева на панталона, по плетената жилетка, плъзга се до лакътя и с последно усилие се укрива в дланта на дясната ръка, която в тоя момент започва да се затваря върху дръжката на един пистолет.
27.9.09
влюбих се в морето през септември. още по-диво и безлюдно. харесва ми много повече от лятното. и въпреки, че е есен, сутршният вятър е топъл и вдъхновяващ. схлупено и облачно, небето носи особен уют. ... а през нощта е направо вълшебно. звездите са като круши. мая ме научи да разпознавам няколко съзвездия: орион, касиопея, малката мечка и полярната звезда. мога да я слушам с часове да разказва за космоса.
23.9.09
Predeo slikan čajem
Павич
неповторим. неподражаем. просто гений. за пореден път ме завъртя, обърка, главозамая. напълни сънищата ми с цветове и форми. не може да се цитира, нито да се преразкаже...трябва просто да прелистиш първата страница и да се оставиш в ръцете му като глина.
9.9.09
Един узрял кестен
тупна право в сърцето ми.
То подскочи
и се затъркаля,
затича се
преди да се сети,
че ще се загуби,
ще зашуми в шумата,
ще забрави себе си,
заради един кестен
като всички други.
:)
тупна право в сърцето ми.
То подскочи
и се затъркаля,
затича се
преди да се сети,
че ще се загуби,
ще зашуми в шумата,
ще забрави себе си,
заради един кестен
като всички други.
:)
Илиана Илиева
7.9.09
Subscribe to:
Posts (Atom)
