suo sarumawashi

author: hiroshi watanabe

коледен сладкиш - щолен

като застудее времето, неизменно се сещам за зимата, а от там за коледните празници, а от там за най-вкусният сладкиш на света - КОЛЕДЕН ЩОЛЕН!!!
и тази година реших да не си го купувам от магазина, а да намеря рецепта и да си го приготвя сама.
та така:

продукти:
2,5 кг брашно,
300 г мая,
около 3/4 л мляко,
500 г захар,
4 ванилии,
кората на 2 лимона,
35 г сол,
100-200 г свинска мас.
1 кг масло,
150 г захаросани кори от лимон или портокал,
80 г горчиви бадеми,
200 г сладки бадеми,
0,5 кг едри стафиди,
ром или бренди.
за глазурата са необходими масло, захар на кристали и пудра захар.

този традиционен за западна европа сладкиш се приготвя в началото или средата на декември, защото е добре да престои известно време. поднася се на коледа. важно е да се знае, че от една доза се приготвят няколко броя сладкиш. ( how cool is that?!!!?:)
вечерта преди приготвянето на тестото всички продукти се оставят на топло място, а стафидите се навлажняват с ром.
брашното се пресява през сито, прави се малка вдлъбнатина, в която се слага размесената с малка част от млякото мая. обработва се до получаване на средно твърдо тесто. след втасването се добавят захарта, подправките, маста, маслото, накълцаните на ситно цитрусови кори, смлените бадеми и топло мляко колкото поеме. oмесва се добре и накрая се добавят стафидите. тестото се оставя на топло.
втасва поне два часа, след което за кратко се измесва още веднъж и се разделя на парчета от килограм или килограм и половина. тестото се оформя като хляб и по средата надлъж с дланта се прокарва бразда, дълбока близо сантиметър. пече се около час на средна температура. след това се намазва с масло, поръсва се със захар на кристали, отново се маже масло и накрая се наръсва обилно с пудра захар.
важно: щоленът се оставя да узрее поне една седмица. (dammit!:)

Иван Милев

Иван Милев - "най-българският" художник

"Ахинора", 1925
"Разпятие", 1923
"Обручение", 1923
"Параклисът на Мъглижкия манастир", 1925
"Хризантеми", 1922
„Гъдулар“, 1924
"Нашите майки все в черно ходят", 1926

просто проба.
rollei retro 100
R09 1+40 12min.

Lydia at breakfast

София 09.2009

Линиите на ръката

Х.Кортасар
Превод от испански: Румен Стоянов

От едно писмо, захвърлено върху масата, тръгва една линия, която тича по чамовата дъска и слиза по единия крак. Достатъчно е да погледнем добре, за да открием, че линията продължава по паркетния под, издига се по зида, влиза в една илюстрация, възпроизвеждаща картина от Буше, очертава гърба на жена, приведена на един диван, и най-после се измъква от стаята по тавана и се спуска по гръмоотводната верига до улицата. Там е трудно да бъде проследена заради движението, но ако внимаваме, ще я видим да се качва по колелото на автобуса, спрял до ъгъла и който отива в пристанището. Там слиза по найлоновия кристален чорап на най-русата пътничка, влиза във враждебната област на митниците, пълзи и лъкатуши до най-големия кей и там (но е трудно да я видим, само плъховете я следват, за да се покатерят на борда), качва се на кораба със звучни турбини, тича по дъските на първокласната палуба, преодолява с мъка големия люк и в една кабина, където тъжен мъж пие коняк и слуша сирената за тръгване, изкачва се по шева на панталона, по плетената жилетка, плъзга се до лакътя и с последно усилие се укрива в дланта на дясната ръка, която в тоя момент започва да се затваря върху дръжката на един пистолет.

www.litclub.com

влюбих се в морето през септември. още по-диво и безлюдно. харесва ми много повече от лятното. и въпреки, че е есен, сутршният вятър е топъл и вдъхновяващ. схлупено и облачно, небето носи особен уют. ... а през нощта е направо вълшебно. звездите са като круши. мая ме научи да разпознавам няколко съзвездия: орион, касиопея, малката мечка и полярната звезда. мога да я слушам с часове да разказва за космоса.

Predeo slikan čajem

Павич
неповторим. неподражаем. просто гений. за пореден път ме завъртя, обърка, главозамая. напълни сънищата ми с цветове и форми. не може да се цитира, нито да се преразкаже...трябва просто да прелистиш първата страница и да се оставиш в ръцете му като глина.

Един узрял кестен
тупна право в сърцето ми.
То подскочи
и се затъркаля,
затича се
преди да се сети,
че ще се загуби,
ще зашуми в шумата,
ще забрави себе си,
заради един кестен
като всички други.

:)

Илиана Илиева

tord gustavsen trio

меланхолично ми е днес.

автопортрет от вчера сутринта. на терасата в офиса. пием кафе с цвети. опитвам се да я снимам, за пръв път....хили се и се върти като шантава. снимките съответно не станаха:)))
П.П ръката с която държа апарата прилича на кокоши крак :D

marie høeg /norway/

Berg & Høeg
Marie Høeg
за съжаление намирам инфо за нея само на норвежки. това, което успях да разбера е, че е родена на 15 април 1866г. фотограф по професия и образование. отявлена феминистка. след завършването на стажа си през 1895г., заедно с пет години по младата от нея Bolette Berg отваря собствено студио-Berg & Høeg. живеят и работят заедно до смъртта си. застават често пред обектива, особено Marie. експериментират като сменят пола и идентичността си.

~~

my gorgeous friend and godfather - vlado
ivan a.k.a my fake cousin :)))
ivan, vlado, joro

ivan

The Verve